През лятото имах да правя един материал с учебна цел за известна личност – и тогава си бях избрала един много интересен и все още недостатъчно познат артист.

Днес, с изненада и приятно чувство, прочетох, че той има номинация за Будител 2016. Наистина, с изкуството си той ни буди!

Ако имате път през центъра на София, недалеч от НДК, или до гара Подуяне, непременно отделелете миг да разгледате тези различни рисунки по фасади и мостове!

Nasimo е считан за един от най-добрите графити художници у нас. Истинското име зад творческия псевдоним е Станислав Трифонов. Той споделя, че в него живеят две личности – едната е на уличния художник, графиста, а другата на художника в галерията, този, който рисува картини.

Неговите графити не са просто надписи или странни шарени петна, а истински красиви, огромни картини. С излъчване и дух. Той разглежда работата си като начин да даде знание и кураж на хората. Рисувал е по целия свят. За най-важно в живота си приема задачата да развие любовта си към Бога. Това е неговият път към съвършенството.

Започва да се занимава с графити в тийнейджърските години покрай един приятел в родното Търговище, с когото заедно карат скейтборд. В началото драскат, вандалстват, копират от скейт филмите.

По-късно се запознава с художници, които му показват различни неща, започва да се интересува от класическо изобразително изкуство. Nasimo успява да обедини графитите с изобразителното изкуство и се получава нещо вдъхновяващо. Запалва се по рисуването и влиза във факултета по изобразително изкуство във Велико Търново.

Пътят, който изминава до нещата, които прави в момента, не е лесен. „Трябва да дадеш всичко от себе си. Забравяш хиляда други неща. Останалите ходеха по дискотеки, а аз исках да рисувам.“

В началото го води желанието да бъде различен, но скоро разбира, че то е породено от егото. Според него, живеем в свят на фалшиво его, което ни кара да правим неща, за да бъдем забелязани и известни. „Всеки избира каква роля да играе в този филм. Моята беше на графити-вандал, артист“, с тъга и самоирония споделя Nasimo. В един момент напълно се вписва в изтърканото клише за художник – пие, пуши, редува скандали с жени. След едно пътуване до Канада, където не успява да продаде нито една картина на организираната изложба и остава без никакви пари, си спомня за духовното послание на Петър Дънов, че човек е на тази земя да служи на другите и да прави неща безкористно. Решава да опита и резултатите го смайват. Завръщайки се, продължава търсенията си, задълбочава интересите си към духовни учения, проучва източни текстове. Спира да пуши и пие, забравя за месото и всичките му предишни здравословни проблеми изчезват.

„Духовното развитие не означава, че трябва да се откажеш от това, с което си се занимавал преди“, убеден е Nasimo.

Работи в страната и в чужбина, в зависимост от поръчките. Постепенно хората започват да виждат работите му, да ги харесват и да се обаждат за поръчки. Според него има доста работа за графити художници тук, в България, хората стават все по-отворени към тези неща и все повече фирми избират този начин да рекламират.

Уличното изкуство продължава да бъде трудно поприще и често се е сблъсквал с неодобрение или неразбиране. „Има хора, които не гледат – виждат ме, че драскам, и веднага реагират така, сякаш съм някакъв вандал. Без изобщо да видят какво правя. После идват и ми се извиняват. Свикнали са да не мислят, а директно да реагират, и то негативно.”

Важна тема за Nasimo е себереализирането, разкриването на човешкия потенциал. Той е убеден, че всеки един от нас може да бъде следващият Толстой, следващият Тесла или Моцарт, следващата Мадона. Всеки човек е творение на Бог – отделно и уникално. Посланието, което отправя, е “Себереализирай се! Недей да спиш! Не вярвай на системата!”

Във всеки свой проект влага сърцето и душата си. Рисува графити с послание – за ненасилие срещу други живи същества, за състрадателност, за това да намериш себе си. Опитва да отваря очите на хората, да станат осъзнати за нередностите, които вършат. „Постоянно мислим за пари, затова направих графит на човек, който яде пари, но не се чувства добре.“

Обича да твори в усамотение и концентрация. „Когато работя, не обичам да се занимавам с хиляди други неща, затова там няма интернет, няма телефон. Това е място, където мога да се вглъбя. Ако човек не се съсредоточи, не може да създава стойностни неща, които да имат послание.”

Вече са издадени две книги, посветени на работите на Nasimo, а в момента се подготвя трета. Междувременно той продължава да съчетава духовните търсения с уличния стил – в рисуването по стени и в марката за дрехи Goloka, на която е основен дизайнер.

Относно плановете си за бъдещето, той е лаконичен: „Нямам планове – каквото има да се случва, ще се случи.” Не цели да стане най-добрият в нещо. Иска да бъде обикновен човек, който се изразява по свой собствен начин.

Можете да го намерите във Фейсбук или на www.nasimo.org

Използвани са материали от интервюта от 2011 и от 2016 г.

http://www.360mag.bg/posts/10061

http://www.360mag.bg/posts/64051